Примерно, едно, може би три.

Обичам те, както преди.

Примерно, аз чета твоите няколко

криво изписани мисли.

Примерно, ти полетиш,  

Накъдето поискаш,

А аз те потърся в небе, избеляло от пръсти

в опознаващи се следи.

Примерно, ти полудяваш, но продължаваш да се измисляш,

От някаква лудост, която е искрено твоя.

И не пестиш скоростта, на твоите изпреварващи пръсти,

за да спестиш моите натрапчиви мисли.

Примерно, ти отлепиш,

През всичките пръстени от съвест и грях,

През концентричните цикли на време, докато сплиташ, тях,

В посоката на косите си, или просто назад.

Би било очарователно и отмислено.

Мислиш ли, че е истинско?

Би било връхлитащо ме, да събереш останалото

От себе си в обладаваща прах.

Да изрежеш в хартия собствените си

непрекъснати мисли, като нокти, протяжни, без страх.

Не мога да се освободя от тях,

Никога, или днес, удължително..