Да, ти умря.

Макар че никога няма да го призная.

Но Мечо днес се усмихна,

Може би той те познава,

И затова черният шлем пощръклява,

Вдълбен,

А сигурно весел, осъзнава

Колко души има във мен?

Няма значение, когато те държа за ръка

И трудно напредваме между трупове в 

Пластовете струпано време.