Не бяхме в подходящия клас.

Със или без часовници разделени,

непоказващи подходящия час.

Обърках стрелките, както и аз,

Коя първа спря

В дърветата без гора.

Сега всички числа ще умират

В избледняваща непоредност.

Ще стъпкваме всичко,

Което ни обещава да изкърви,

Без да страда.

Какво ни остава освен да се върнем назад,

Към голите стъпала. Минути след полунощ не успяхме

Да преборим все пак обременяващото ни време.