На зная къде си,

Освен, че тежиш

някъде из душата.

Сигурно там бреговете са топли,

А пясъкът се гали горещ

по сводовете на ходилата.

Ветровете са нежни,

И често вали

В самотата

Тук няма нищо ново.

Слънцето вяло обгаря

Каквото е останало от телата

Малко разкъсани струни,

От някакъв инструмент

Веят в разкъсано знаме

Белият шум заглушава

В неискрен брътвеж

Остатъци от изсъхнала вяра

Сигурно там ветровете са голи

И сенчести са горите,

В разминаващи се гондоли

Спомените са удобно повити да спят

В мумифициралото ни време