Ти си странно създание.

Не жалиш себе си и плътта.

Обичаш да се опълчваш

Срещу света.

Сънуваш яребици, преди да родят

Ястреби, преди да изгорят

В устремен, идеално построен

Полет.

Лудуваш в гробници

Без пощада.

Любовта ти е дълга, неутолима

И млада.

Разтваряш очи в отчаяние.

Волята е убийствена

Между две

Разстояния.

Изтегляш, бял тебешир

Върху черна дъска,

Докато само пръстите дращят

В самотен ефир.

Рисуваш, път и мечта,

В извиращото прераждане

На твоята кървяща, древна

Душа.