Малко под кръста,

Защото кръстът ти

Е мечта

Е, аз обичам да обобщавам

Линиите, в които

Любовта

Пребивава.

Обичам да оживявам

В цвета на ръката ти бяла.

Да усетя до къде  се простира

Живота.

Да се обособявам,

Когато ми позволиш

Да изровя семената

В надиплена скръб.

(И да се изгубя,

Докато ти строиш кули,

Или, изпразваш, останалото пространство,

В крещящи петли)