Славя те, все още, или вече, на път,

В името твое

И всички отшелници,

Боже.

Увенчаваш оцелялата плът,

С претворени копнежи,

С умора от ласка,

Които не само Той може да размножи

Сред белия шум

Твоят глас все още звучи,

Мълчи и прощава

Грешките без пощада.

Ти знаеш. Препускаш

След мъката занапред. Разпиляна 

в слънчевите лъчи,

Влажни, горещи очи.