A Хеееей, путнице,

Пак Мит‘е пие р‘акия. Пак чарните облаци

Играт кърваво оро

В икиндия.

И белите (няма да споменавам) коне

Са рипн‘али във възторга на кога още не.

Влизат под душа с мокрите рамене,

Уау, наточи от студената...

Ирина (или друга от лудите в струва ли си) ще скача в кладенци

Защото е болна от невярната болест,

Но, забележи, ще я пази най-вярната стража-

Двоице брате разбойницe.

Слънце ке з‘алезе над Шар планина,

А Вуядин ще говори с Бога, докога? (това е допълнително парче)

Ленка ке плаче по двора,

Че младенци няма.

Ех, Женда, суперкрасавице,

Ти не попадн"а на звяра за права вяра.

Биволи точат твърди рога в

Антимовската гора. ...И шарени колене.

Селим ага, шукар, карусел.

Оле! Шибил гръмн‘а