През структурата

На снега.

Чувствителен и прекроен.

Позволяваш ми

Да съм прозрачен. Може би

е утвърдителната плътност

на твоите ръце.

Подреждаш ме

с упорството на октопод

в настръхващото ми безредие

на боен ред.

Изваждаш ме

В подобие на острие,

Върху което падам. До отчаяние

от колене...

Прегръщаш ме като играчка,

Изтръскана от вехтото небе.

Единственото, което мога

е да искам. Да съм изграден

от всичките излишни части,

Изгубени от мен.