В едно безпространство,

Наречено мен.

Откъслечно и затворено.

Тогава ще дойда,

Внезапно съвсем.

Ще те гледам как спиш,

Ще се съмнявам..

Ще те целувам по разсипаната коса.

И ще плача.

Защото е хубаво.

И времето ще е с мен.

Ще прелитам

В албатросово и ще се издавам в

цвета на крилата.

А след това ще е успокоително, в сън.

Ще гледаме към прозореца.

Ще излизаме

Ще се връщаме

Когато е тъмно. Ще се затваряме.

Ще изгасим цигарите в пепелника.

Аз ще запазя за себе си дистанционното.              

А ти ще ме защитаваш

от тъмното в мен.