По булеварда, в който пак,

доколкото помня, вървя,

за да изтрия окончателно

усещането за страх.

Изпълнен с коне.

С лъщящи гърбове

и сбруи

от пясъчна страст.

С огън, любима,

и праведност несподелена.

В неравноделен такт.

Отмерващ времената след нас.

Щитове, знамена.

Избелели

в хартиения радар

на изплъзващите се окончателно мисли.

Изпепелени до гланц,

и без свещените книги

от съмнение

изтощени. Харесва ли ти така?