Не изпълних твоя обет.

Нито моя, защото съм еретик.

Празна кутия в затворена улица.

Купища сажди в задушлив дим,

От падащи разцъфнали свещи...

Порфирни лица в

Необратимия восък на тук-там

Малко дървета ... без плод

Само листа, съпротивливащи се на гравитационния процес,

Въпреки вятъра, който

Пронизва

Тънката пот по гърба.

Съсирени капки в неопределен цвят,

Засъхващи от собствената си тежест

Странници,

С прилепнали шапки,

шлемове върху флагове

Без упътване

В центрофугата към сияние.

Заедно

ще умираме, упорито

до последния обелиск, в разширяващите се кръгове

жажда?