Обичам те, понякога.

Отривисто, неслънчево, като гора, без радост.

Преследвам те отчаяно неистово

в зелено.

Отварям те, до дъното, на пропастта.

Отливам се във теб, и спирам

Както винаги,

Да продължа.

Пробивам те със корени,

Със шумоляща тлен,

Изплувам те,

За да издишам бавно всичко в мен.

Изпитвам те, на твърдост, якост,

На топлина и сладост.

Опитвам те на вкус

От тънката поръбеност на ръбест ствол.

Отливам те във себе си,

За да те подържа, над гладката повърхност на света.