Омесена е от дявол на колене,

Гледал как се събличат

Далече, отдавна, отгледани ветрове.

Любовта ти е чиста, на нея

Мирише пръстта, която някога е приготвила ++++.

Някъде там,

където е долу и вдясно.

Изтича сама през ръцете,

в пясъка, който стълпяваш

нетърпеливо, с грижливи ръце.

Как ме създаваш, с крайчето на сърцето.

Любовта ти е сладка,

Подивяла и безпристрастна.

Въпреки слабия пулс, тя изповядва

галактически сблъсък наум.

Малко вдясно и горе,

Съвсем малък, с неукоримия пламък,

по колене. Когато

угасна.