Които предлага живата плът,

Е истинско чудо,

Че ти си времето, а аз съм светът.

При тези цени на бензина,

Пламъкът е обагрен в сюблимно.

Морето изпада през ауспуха

На разлятата морска сол.

Аз се задръствам от прекаленото синьо

Светът е неистово там.

Значение няма. И няма да има.

Асфалтът блести от стотинки любов ...