Изморява.

След това рециклираме всичко, но не се получава

нищо съществено.

След това съжаляваме.

Оценяваме. Защо не съвпада.

Мечтите с

Невъзможното време.

Съществуваме и се храним. С храна. В ресторанти от смях.

Предизвикваме сетивата, но без да изпитаме 

Истински страх. Небцето в главата, завинаги се

Отдалечава.

Гледаме. Междузвездни.

Военни и силни. В които търкалящи се роботи се гърмят силно.

А злото все пак оцелява. Логиката на

Безразличната електроника винаги побеждава.

След това се прибираме. В позлатените клетки

Отрупани с някакви хапки.

Овкусени в последните капки

Наслада. От първите люлки, прекъснали без пощада.

След това спим. А събуждането е все по-трудно.

Все по-дистанционно.

Събуждането е ежедневната смърт

На надежда.