Към писта от ветрове.

Косата ти е леко разрошена от къдриците

В моите векове.

Разопаковам те без пожар.

Само искри, които се скриват по пода,

Уплашени от

Невъзможността за умора.

Знам само завихрящото притегляне.

Предоставяне на възможността

За последствия

От изпадащите игли.

Закопчавам се до козирката. Грижливо

изглаждам тъмното под очите,

Вятърът ме очаква. В мантия от искри

Трябва да го посрещна.