Ти ми каза ... че цветовете са черни и бели.

Че реките са завинаги

остарели

във формата на дъга.

Ти ми каза, че съм стигнал

до последната спирка.

Подножието на

обелиска.

Ти ми каза, че животът е неповторим.

По-силен от мен.

И, както всеки кошмар, не завършва.

Но започва със приказка.

Ти ме отведе в страната,

където се раждаха чудеса.

Ти ми показа, че няма причина да съществува

живот след смъртта.

Ти ме спря и ми каза,

че съществува пролетта.

И има прозорец

с изглед към планината.

Ти дойде по средата.

На светлината от синя луна.

И ми ми показа, че времето е измама,

която си струва да се повярва.

Ти ме научи на няколко

прости неща.

Да съжалявам. Да те обичам.

Да полетя.