Ти знаеш няколко прости неща.

Хляб. Амвон. И старание.

Но постигаш всичко със странната

Липса на знание.

Плъзгаш се като хладна ръка

В умореното тяло.

Превръщаш чувството

Във незнание.

Улавяш ме, в паяжина от смелост.

От утоления гръб. В чиста вода

Кръстосваш морските ширини,

С пъргава шхуна.

Летиш, с вдигнати високо ръце,

Изрязваш ме в мигове. Анестезия.

И после пак, знание. За да уча.

Малките истини.

От тях не боли,

Ти имаш сърце и разпилени звезди.