Обичам да плача. Или не.

Още не знам как да завъртам кранчетата в очите.

Изобщо, не умея да се оправям

С водата. Предпочитам да не изтича.

Обичам и да чета. За някакви странни неща,

Които никога няма да разбера.

Но светлината е искрено важна.

Оразмерена в двете платформи

Едната е Просветление. А другата, предполагам,

Е Просвещение.

Едната е свещ, а другата пламък.

Но никога не знам коя е от двете, за да й казвам по име.

Да мисля за правилната й плът,

Направена да изгори, 

Да се стопи, да престане да

Плува из мрака. Да тлее.

Направена е да излети, като малка ракета,

Но горивото не достига.

Октановото число. Сглобена е за

Единично проникване в теб.

Изгаря ме алхимичната ти поквара.

Повеждаш. С ръка

От нерви и нокти от сяра

Която изчезва, все по-малко с всяко изстискване на последната влага.