Отколкото би приела.

Kапките на дъжда

Удрят все по-бавно и все по-неумело.

Изглежда обратното на среща.

Ти бързаш, а аз не чакам.

Устроен съм да съм

Въртележка.

Ти си с шпори и нахлупена шапка.

Подозирам, че под нея има очи, които просвяткват

Свъсени вежди,

И мартини с една-две твърди глътки.

Ти спираш, нали?

За кратка почивка.

Междучасие

Без прегръдка. Само всмукване на дима от скъсаната тетрадка.

Любиш ме като стадо бизони.

Защото кожата ме боли,

Познава те сигурно

Отпреди.

Дъждът все още вали.

Капките са неустоимостта на жетони в

Завъртане на

Рулетка.