Тя стигна до точката и се обърна.

Зад нея беше градът, все по-настоятелен

С правилните си форми. Геометрията е притегателна.

Превръща въображението

В Емпайър Стейт Билдинг.

Можеше да си тръгне всеки момент.

Някъде отзад святкаха фарове.

Сетивата са чувствителни

Към повтарящи се изображения.

Иначе кой щеше да пие Кока Кола.

Последната крачка.

Тя е предел. Отвъд който връщане няма.

Светът е за двама,

Но го консумираме поотделно. Защото

Така е много по-лесно.

По-важното е, че тръгна.

И стигна. До точката на завръщане,

До истинското обмисляне,

За обръщане. Или до мисълта

За обгръщане.

По-важното е, че носи сърцето си вече

Не на гърба, а

Далече.

Че му позволи да направи последната крачка.

Корабът вече плува. Отливът го отнесе.