Защото си уморена.

Аз съм бухал

На стража.

Не знам от какво да те пазя освен от

Страстта да пътувам в твоите стъпки.

Да плувам по твоите тъмни

Алеи.

Не знам защо да летя.

Защото ти си вода,

Която аз пия

Без да преглъщам.

Докато ти спиш,

Аз убивам някакви същества,

Които са сбъркали пътя със

Мрака.

Изцъклени са моите очи,

Но виждат,

Цялата самота,

И предвиждат

Че ти ще се превърнеш

В последната капка.

Небето тежи от

Предвещанието за дъжд, от звездите, от липса на красота.