Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2015 12:47
Колебанието се вие
Търси проход към истината.
Жадува за дивия път
Към надежда.
Без поквара.
Само сини очи,
Дълбоки силни мечти, влакове
От които никой не скача,
Защото преследва стрели.
Топли лагуни, кристално море,
Никой вече не иска
Шарлот Бронте.
Безоблачно тихо.
Само тук-таме се прокрадва аромат
На протрито. Художникът е забравил да спре
Лъщящото, в обичайно безсмисленото
Изкуство да мажеш с бои.
Забравил е да запомни, че температа
Иска да се превърне
В акварел, ако можеше да мечтае за
Смачкани листове,
Които плуват в мръсен канал.
И се превръщат в истинското,
Нахвърляно грубо,
Със счупена химикалка,
Злоба и яд,
Обладаващо чувство.
Защото те има. Не си приказка, нито ода,
И не можеш да си позволиш
Рицари с кръстове по лицето.
Аз знам, че си в Ада.
Но и така ми харесва.
Защото всяка моя дума си струва.
Защото ти я улавяш
в необработени мисли,
и правиш няколко стъпки напред
през лоното на пейзажа.
И горната устна леко потръпва.
Плажът е все така мек. Небето – без драскотина.
Натюрмортът виси на стената
Моторът бръмчи и хвърля кубчета лед.