Жрици, без богове,

Голи и уморени, от страст,

Се срещат в моите

Светове.

Неуловими, с лъкове, стрелят

По преминаващите мечти.

И по последните влакове

Празни от пътници. Отминават.

Обяздват с подгънати колене

Търсят спасение

В отминали векове,

От ръждасяли страхове.

Любят се. Вероятно,

Във всемирната топлина

На Прокрустово ложе,

С цялата си наслада, че трябва.

Безпътици. Дълги и сложни,

Обточват тяхната плът.

Палят свещи без да се молят,

За да останат в молитвена поза.

Много е трудно, да вървиш по перваза.

Има стъкла и саксии, от отминали дни

които провокират дали

Усвояваш пейзажа.