И тръгвам на път. През девет полета.

Защото всичко останало

Би означавало смърт.

Имам малко пари за изпът.

Но ти ме загърна с плащ от вълшебство,

И ме направи

Недосегаем.

Ти ме погледна с точно тези очи,

За да започна да тръгвам.

За да мога да те пресрещам по нажежените

Прави на всичко внезапно.

Да различавам лицето ти

В безразличността на света.

Да те предричам

И усвоявам. С проклетите сетива.


А ти си блаженство.