Искам да съм твоето шевалие, под мрака

На цялото френско небе.

Да броим звездите без думи,

Докато мислим за Луи 14-ти.

Искам да си великолепна като карета

С хлъзгави колелета върху мокрия

Неравен паваж на Шан‘з Елизее.

Да ме докоснеш по рамото с някой

От твоите изключителни пръсти

На една от двете последни седалки

В дъното на Мулен Руж.

След това светът да се завърти,

на три четвърти.

За да проумея дали

Флейтата има по-нежен алт от призива

на валдхорна.

Искам ливреите да са с лъскави копчета.

А ти да се притесняваш за някоя

От твоите фантастични букли

Притиснати от моята страст.

Невероятно е.

Те, ти, плясъкът на дъжда

В тропота на коне. Започва

Обсадата на Ла Рошел.

В една единствена мисъл.

Което подсказва, че

Сабята ми се удря

неравно в паважа.