Постинг
04.12.2015 15:03 -
Cristal Noir
Автор: eboa
Категория: Поезия
Прочетен: 343 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 04.12.2015 15:11
Прочетен: 343 Коментари: 1 Гласове:
1
Последна промяна: 04.12.2015 15:11
Искам да съм твоето шевалие, под мрака
На цялото френско небе.
Да броим звездите без думи,
Докато мислим за Луи 14-ти.
Искам да си великолепна като карета
С хлъзгави колелета върху мокрия
Неравен паваж на Шан‘з Елизее.
Да ме докоснеш по рамото с някой
От твоите изключителни пръсти
На една от двете последни седалки
В дъното на Мулен Руж.
След това светът да се завърти,
на три четвърти.
За да проумея дали
Флейтата има по-нежен алт от призива
на валдхорна.
Искам ливреите да са с лъскави копчета.
А ти да се притесняваш за някоя
От твоите фантастични букли
Притиснати от моята страст.
Невероятно е.
Те, ти, плясъкът на дъжда
В тропота на коне. Започва
Обсадата на Ла Рошел.
В една единствена мисъл.
Което подсказва, че
Сабята ми се удря
неравно в паважа.