Че можеш. Че наистина съществуваш.

В света от втечняващи лепила.

Че искаш, да си направиш хвърчило,

От сплетени неумело,

Или от неуверени стъпки.

Да се изкачиш до хоризонта отсреща,

Бяла, и в естествена крачка.

Гореща.

Затова те измислих, в стъклото

На минаващата кола,

И в плочките на несбъдната среща,

Преди

Цялата синева да изсъхне

В пазвите на заглъхващо хлъзгава, нежна

плътно полепнала и далечна.