Ти искаш да си Лейди Годайва,

Но нямаш кон,

Когато аз поименно съм напълно гол.

Ти си играеш, на Тронове,

Но във въпросния автобус няма

Достатъчно облегалки, за да падат върху изпочупените седалки.

Ти обяздваш неоседлан кон,

Който размених за три-четвърти Дон.

Предполагам, това е второто име на някой достоен

Плъх, донесъл бубонната чума

В трюма на високоскоростен дрон,

Неизмил си устата

от пост-мортем целувка.

Ти искаш да си Годайва, но никога не си достатъчно гола,

Дори когато фанелката ти е мокра, сигурно защото залепва, или

защото пералнята ти е бавна.

А аз съм ангел, естествено паднал, под шарената ти сянка.

Доведох ти един кон.

Без седло и без сбруя. Надявам се да е достатъчно

Прост за кралска корона.

Легни до мен, в разкошната си рицарска броня.

Ще се любим, както бръмбарите,

Ти – на кон, а аз – who cares how bugs do this.

Тази приказка все трябва да е с край.

Онзи, в който ти яздиш докрай.