Разбягващите се раболепно котки

в паважа. Мразя,

да съм търпелив и малко щастлив.

Мразя да гледам силуетите на изгарящия

Очите фон от пощада.

Искам да се втурнеш през приказките.

Да сътвориш лудостта.

В пристигането на лодка.

От неистови длани, в студената плът,

Без богове.

през уморената от стонове пяна.

Искам да пръснеш всички реклами

За палми и прегладнели огладняващи котки.

Да ме посрещнеш в средата на

Триумфалната арка,

В тъмнината на угасващите

звезди

заковани в дървената проядена рампа

на една несигурно плуваща ти.