Обичам те, понякога.

Отривисто, неслънчево, като гора, без радост.

Преследвам те отчаяно в неистово

в зелено, по листа.

 

Отварям те, до дъното, на пропастта.

Отливам се във теб, и спирам

Както винаги,

Да продължа.

 

Пробивам те със корени,

Със шумоляща тлен,

Изплувам те,

За да издишам бавно всичко в мен.

 

Изпитвам те, на твърдост, якост,

На топлина и сладост.

Опитвам те на вкус

От тънката поръбеност на ръбест ствол.

 

Отливам те в във себе си,

За да те подържа

над гладката повърхност, и нежност,

от капещата твърда сол.

 

кой би искал да продължи след дъното на пропастта, нормално е чувството му за самосъхранение да го спре.
кой се грижи за пропастите.

може би ...