Гъста и ярка. Червена и сладка

Слива се с облото лице на асфалта

А ти си също толкова малка.

Искам да гледам как тя изтича.

Родът е великолепен.

Метафоричността е жена

С проникващи вени в уточнена усмивка.

Горещо е върху ясния отпечатък.

Нажежен е до бялото на око.

До изблика на петно от асфалта

Върху изгладена кървава сватба.

Векът е добър.

Все още смъртта е от чисто желязо

Излъскано до стъкло.

Светът е толкова близо и толкова малко.

Среброто е отвъд хоризонта.

Шлемовете са от платно.

И вятър, естествено

В грива. Корава и твърда.

Ти нещо ми казваш с разтворени пръсти

А аз съм ведро, с оголена гръд, по средата на мирта.