Постинг
26.11.2015 16:44 -
Прекомерно
В двата слоя пръст,
Които изкушавам
Да те докоснат.
В трошлива смърт от бобени зърна,
Останали на светло.
В летлива схлупена мечта
За топли хапки.
За стаена мъст,
За нещо кратко.
В легло, обточено от сладост.
Дъх,
От онзи, отлетяващ,
По всичката ни зрялост.
Бих те целунал, или отлял от сламка
Ела и откосни. До цялост.