Да споделяш себе си.

Струва ли си?

Празните раковини се казват рапани..

Те не чуват нищо освен звук.

Моля те да се пазиш.

Само за себе си.

И ако искаш, по всичките граници

Да позвъняваш и да мълчиш..

Да изстискваш по малко

От рохката плът.

Ще поемам

Доколкото мога от теб.

Черупки, костилки от смачкани праскови.

Мед. Божествен и толкова сладък.

Ще събирам след тебе

Живите охлюви.

Ще те изнасям на ръце.

Те са като клони на разпереното

Същество от

Детските сънища.

Попивам и слушам.

И мога да потъна до колене

От твоята мъка. Силен съм да те пренасям.

Мога да те преплувам със теб.