Постепенно се отпорва от светлината

по шевовете

на всяка

възможна и предвидима симетрия

с контактните лещи

в центъра на гърдите

на неочакваната

материя.

Земята отново се

Превръща

в костенурка.

Премества се, в лекотата на

гърбовете

на лъвове.              

Сигурно тя е голяма,

но аз не помня

спътниците на Юпитер, подредени

в идеалната перспектива на котка.

Само прещракване, в дробовете от

скупчена слама.