Ти чуваш ли тишината?

Снегът вали.

Свит. Едноизмерно

удобно.

Усещаш ли? С върховете.

На пръстите

красотата. Ледено

кратка.

Отваряш ли си очите,

когато се смеят в съня,

онези, в душата, капещи

от крилата.

Затваряш мислено

всички врати,

когато безшумно

връхлита, нали?

Или с длани от лед,

изстудени, хартиени даже,

запълваш, на колене,

процепите на баржите.

Вода. Мокра.

Хладка, в дробовете.

Безпристрастно солена.

Истински сладка.