В местата, където би трябвало да растат.

Сигурно искат да поникнат

След безпощадния дъжд.

Винаги така правят,

Преди следите ми, които, бих искал да оставя, в бетонната плът,

да облитаме,

С теб.

Местата, които ти проумя

Стръвно и бавно,

До сянката, бегла, на

възможността.

Където падат, едно по едно,

Задкрилките,

До онова, тъмното в теб,

което летя.

Без крила

И по гръб.