Постинг
29.10.2015 10:38 -
Бавно, не бързаме за никъде
Не, няма смисъл.
Няма и каквато и да е съзидателна мисъл.
Само рупор в нощта от дъжда,
Разтворен и ласкав. Прохладен.
Няма и рупор, а слети тела,
Обгърнати в красота,
Силуети, трептящи в света.
Не мога повече от това.
Няма и свят, нито слети тела.
Само остатъци от нашите хлипащи сенки.
Когато оставаме без смисъл,
Какво ще се случи?
Нищо фрапиращо. Тъжно и нежно.
Ти ще ми кажеш онези неща,
Които би пропуснала без плътта.
Аз ще те опитвам да прочета
Извивката на една малка игра, в движещата се суета,
По умиращата усмивка. Устата в уста.
След това и двамата ще поискаме да се превърнем
В извиваща се змия.
Неспокойна и тънка,
като дланта.
Няма коментари