В един бар. Имаше очи,

Като пролетта, без пролетната умора,

и лагуна, като конска опашка.

Тя ми намигна съвсем леко

И ми каза поверително,

Че вятърът е спрял.

В което бих повярвал и без олтар.

Тя ме попита един неудобен въпрос.

Нещо астрологично.

Аз, естествено, предложих

Контрапункт - 50 милилитра, при това руска.

Тя все още имаше шия.

и всичко физиологично.

Като разтворен учебник

По нещо анатомично....

Аз, съвсем прозаично,

Смених темата тематично.

Не бях узрял, за гроздовете,

ако гневът се сервира странично.