От вихъра отнесен

с тебе, в място от прелестни дъбрави,

във мечти унесен

душата целува те на незнайните морави.

Средновековното рицарско сърце

що носят само блажените глупаци,

тупти в гърдите на дете,

тупти за теб- за присмех на днешните юнаци.

Дете, нямащо желания...мераци..

а само теб, мила-най-чистата, възвишена мечта,

и носещо я по пусти, приказни сокаци

в един свят безкраен на любовта.

В моя свят- този на незалязващото слънце,

цъфти цвете божествено, показващо ми вечността.