2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Човешките възприятия по природа са силно ограничени и субективни. Дотолкова, че често си мислим, че начина, по който мислим и възприемаме нещата непременно трябва да е същия и за хората около нас. Доколкото сетивните ни възприятия, като цяло, са сходни, психологическите ни такива са предмет на индивидуална интерпретация. И именно от тук, в голяма степен, идват много от баналните неразбирателствата помежду ни. Различните мотивации и цели, които ни движат и преследваме, са един основен извор на междуличностните сблъсъци. Друг е именно едностранчивата съзнателност. Например, много от проблемните моменти във взаимоотношенията, приятелски и съпружески, струят от нежеланието на отделните страни да погледнат на нещата от гледната точка на другия. Субективният ум вижда несъвършенствата в другия, но не ги вижда в себе си. Когато мъжа или жената настоява другия да се промени и да се нагоди според нея или него, без самия той или тя да направят усилие да се променят и да постигнат баланс с човека до себе си. Игра на доминиране и едностранчивост във възприятията, която хваща участниците в клопката на непрестанните конфликти. Именно субективността, която пречи на индивида да погледне към самия себе си и да постигне хармония с вътрешните си конфликти, които несъзнателно проектира навън във взаимоотношенията си с другите хора.
"Днес, ти не си същия човек като отпреди 15 години.Не си друг човек, но не си и същия.
Така, както не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река."
китайска мъдрост
Субективността на ума е паралелна със степента на неосъзнатост. Колкото по-неосъзната е една личност, толкова по-субективна е тя и толкова е по-първосигнална и егоцентрична. Степента на вътрешно развитие си личи и отвън. По начина, по който се държи, по който говори, нещата, които казва и мненията, които изразява са все елементи, които проницателното око разчита в човека насреща и по тях може да отсъди за вътрешното съдържание. Човек може дори да се прикрива, лицемери и позьори, но има белези, които не могат да останат задълго скрити.
Хората, които се стремят към осъзнатост в мисленето и в поведението винаги търсят други гледни точки от собствената и опитват да се поставят на мястото на другите, за да ги разберат по-добре.
Един непреходно актуален пример на субективното възприятие е представата ни за красотата. Хората сме свикнали да разделяме и категоризираме възприятията си, повлияни от сетивните си усещания за приятно и неприятно, вкусно и гадно, топло и студено. Прекалено често отмерваме нещата и според предварителни нагласи и колективни представи. В представата си за красотата, например, хората най-често се уповават на заложените културни стереотипи. Възприятието ни за красота, по дефиниция, се определя от симетрията.
Симетричното се възприема за красиво. Навярно това е така, защото еволюцията е заложила инстинктивния стремеж към по-добрите гени, които предполагат добро здраве и по-високи шансове за оцеляване. А "добрите гени", биологично, са изразени в симетрията. Има цял раздел в науката за това как, несъзнателно, преценяваме мъжа или жената срещу себе си с оглед именно на тези инстинктивни критерии. В което няма нищо лошо. Но, когато тези процеси остават изцяло извън полезрението на съзнанието, превръщат любовта в един сляп поход към биологично възпроизвеждане.
В оценяването на красотата, освен това, участват и културните традиции, както и актуалните модерности. Така например, в някои африкански племена красотата се изразява в прекомерно увеличаване на ушите, чрез носене на тежки обеци, в други традиционни общности - татуировките по тялото, украски по лицето и всевъзможни други елементи оформят представата за красивото. В съвременните, модерни общества, комерсиализираните стереотипи за красота създават стандартите, към които всички се стремят.
Козметичната и модните индустрии моделират съвременните представи за красота сезонно и маркетинговата им креативност сякаш няма край. Докато в една по-обективна действителност, няма грозни неща в природата, грозното е само възприятие, то не е абсолют, защото
Присъщо за хората е да търсят принадлежност към група, с които да споделят общи белези, интереси, светоглед. Този стремеж създава обществата и общностите, както и поп и суб -културите. Интересно е, че в съвременния свят постоянно се говори за индивидуалност, "бъди себе си" и т.н., като същевременно хората се поощряват да подражават на едни или други актуални стереотипи, както в поведението, така и в обличането, предпочитания към стоки.. изобщо маркетингът, в широк смисъл, се явява като "култур трегер" в съвременните, комерсиализирани общества. При този вид "сляпо" и механично усвояване на популярни стереотипи се получава едно ограничаване на личността и притъпяване на самосъзнанието, като будна основа на индивидуалността.
"Опознай света в себе си, не търси себе си в света навън."египетска мъдрост
Човешката психика, по дифолт, е устроена така, че да насочва погледа на съзнанието навън към заобикалящите го обекти. До степен, че индивида понякога съвсем престава да възприема себе си като личност, а като някакъв обект, като отражение на външния свят, нагаждайки се според възприетите мисловни рамки и поведенчески модели без никога да ги поставя под въпрос.
Интересно е да се отбележи сходството между външните белези, обуславящи различните субкултури днес и същите елементи в поведението на древните племенни общности. Древните племенни общности споделяли общи външни белези - татуировки, окраски, начин на обличане, жестови знаци - които имали социална роля на идентификатори и сплотяващи елементи. Така, принадлежащите индивиди към дадената общност можели да се разпознават лесно.
Съвсем същите принципи са в действие и днес в модерните субкултурни общности. Ето така архаичните поведенчески елементи се пренасят през времето и поколенията, в човешките култури: чрез наличието им в инстинктивното човешко поведение, което остава неосъзнато и механично поколения наред.
Хората днес са същите онези хора отпреди хиляди години, просто дрехите ни са по-различни и средата, в която се намираме. Външното е различно. Вътрешното, обаче, в своите фундаменти, е претърпяло далеч по-незначително развитие.
Новата история на човечеството започва с преосмисляне на фундаментите на обществата досега и начините, по които сме устроени. Културната еволюция изисква еволюция на човешките съзнания. Отвъд аз-съзнанието и субективните възприятия.
Еволюция на ядрото на културата, която започва от стремежа към вътрешно развитие и осъзнаване на всеки отделен индивид. Която започва от теб и от мен. От всеки буден човек на новото време.
Тагове: