Краят на изобразителното изкуство. Това е. Тази картина, в стил сюрреализъм, един термин, който е сюроргазъм (т.е. желанието за постигане на нещо вместо оргазъм), е нарисувана от някакъв белгиец през 1929 г. Казва се „Това не е лула“. Сюрреализмът е последният писък на изобразителното изкуство, осъзнало, че смъртта на боите и формите е настъпила безвъзвратно. Вероятно с фотографията, но всъщност смъртта е много преди това, някъде около Голата „Свобода“ на Дьолакроа, с трибагреник над разголените гърди.. Но Свободата не е картина, а кауза. Каузите се създават от друг център в мозъчната кора.

Фотографията е само аутопсията на рисуването, скулптурата, графиката, на изкуството без думи. Единственото смислено в картината е името й, което е пълно изоставяне на изобразяването в полза на думите. Това е чист Дарвинизъм. Художниците започват да говорят. Нещо за маймуните? Художниците, скулпторите и други занаятчии са съвременните примати.  Вид маймуни, които не могат да се превърнат в хора, защото речта е недостъпна за тях. Нещо като народната музика.  Тук изключвам Дико Илиев, но той е сменил две неща: (1) инструментите, (2) никой не пее, защото няма текст. Ето това е сюрреализъм... А това е само лула.  

Но, противно на собствената ми логика, и в изобразителното изкуство има сюрреализъм. За който може да се пише поезия. Защото изкуството е семантика. Свещеният граал. И една капка, за която си мечтал.

Но е и история. Голата, неразказана за България.

Ще ви я разкажа....Не бързаме за никъде. Ако в първото действие на сцената има лула, до края на пиесата все някой трябва да я изпуши. Изключение - "В Очакване на Годо". Интересно как Самюъл Бекет още не е обявен за българин. Но и дотам ще стигнем, леко полека....