Прочетен: 5049 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 04.07.2018 17:48
Приемането на болката е конкретен начин да покажем, че имаме любов.
Както Христос показа Своята любов, като пострада за нас, така също и ние, когато понасяме болка, показваме своята благодарност към Него и стъпваме на Господния път.
Болката има следната полезна страна: например, ако си счупя пръста, целият ми ум отива там, където е болезнено – пръстът ми гори от болката.
Сърцето ми е сломено от болка, умът ми, естествено, ще отиде там, а това състояние е много полезно.
Плачът, постът, бодърстването, понасянето на оскърбления, всички тези неща имат една цел – да разкрият „дълбокото сърце“.
Ето защо смирението намира сърцето, докато гордостта го скрива. Онзи, който е горд, не може да усети сърцето си, той няма сърце.
Тщеславието покрива сърцето напълно.
И така, трябва да преминем през болката на унижението, за да намерим сърцето, защото сърцето не е само физическият или психологическият център на човешкото същество, но също и духовният център на личността.
Цялата Библия говори за сърцето като за мястото, където се прави изборът по Бога – като мястото, където човек среща Бога и където Бог му говори.
Онова, което е драгоценно пред Бога, казва апостол Петър, е „скритият човек на сърцето“ (1 Петрово 3:4).
Болката помага да открием дълбокият човек на сърцето.
(Из книгата „Разширяването на сърцето“ от архимандрит Захариас)
ПП: Не стана ли дума вчера за болката и важността й :) И не става ли въпрос за нея всеки път щом прогледнем наоколо, а и навътре... Пази Боже от духовно-душевна проказа! ;)
ПП 2: Темата, разбира се, няма нищо общо с мазохизмът или самопричиняване на болка, нито с преднамереното й търсене!
ПП 3: Моля постинга ми да НЕ бъде напомпван, че някои твърде много ги боли от това :)))) и направо се вкарват в грях :)))
Тагове:
Умиращ от болка, докато се опитва да си я спестява.
ПП: арх. Захариас, който е написал това, има наистина дълбоко и проникновено разбиране на взаимоотношението Бог - човек; на Вярата.
Тук, както е очевидно, става друго за друго. Но коментарът ти ме подсети, че може да се направи още една аналогия. Например, че темата за болката, неизменно свързана с темата за Кръста, включва обратното на евангелието за просперитета и останалите съвременни лъжеучения, взели скъпоценно зрънце от Писанията, омотали го с паяжините на изгода и сребролюбие, и играещи си с вярата на недобре познаващите Словото хора, като единици се облагодетелстват на гърба на овчиците, хранеещи се с полуфабрикат и вече смляна храна. Без претопляне даже.. ;)
Надявам се, за да докажеш безпристрастността си да пуснеш и постинг споменавайки редица религиозни течение включая и православието с разните му архимандрити и тем подобни звани и самозвани санове, за това как издигат бедността и страданията като неща препоръчващи хората на Бог. Нещо повече, единият архимандрит, който цитираш казва: "Нас човеците Бог ни дарява с болести за да ни смирява." И това ако не е анти-Кръст, анти-Христово и точно обратното на делото на Кръста...Ккава храна може да бъде тази лъжа? Исус на никого ама на абсолютно никого никога не е дарил болест! Исус ИЗЦЕЛЯВАШЕ болните! Достатъчно е да му видиш 5 изречения на тоя архимандрит ли е какъв е, за да ти стане ясно че или има нулево познаване на Бог или този бог за когото говори не е този от Библията. Бог не дарява болка, а венец вместо пепел. Врагът, който е Сатана е инициаторът на болките, а Исус дойде да съсипе делата му. Ако и да дойде плач да пренощува, на сутринта, ощше на сутринта казва Словото идва какво? - РАДОСТ. Радост не идва след 15 години аскетично-монашески многострадалчества, а още на сутринта. Дори и някой да бъде въвлечен в трудности и изпитания, той пак е обграден с Б;агодатта и се движи в Благодат минавайки през всичко. Много хора поставят акцент върху това Павел как бил страдал...Ами не, Павел свидетелства, че Божията Благодат му е доволно в повече, до такава степен, че пишеше от затвора окован в пранги: "И пак ви казвам братя, РАДВАЙТЕ СЕ", и така няколко пъти все го натъртва това "Радвайте се". Това премееества акцента от страданието и болката към радостта, която Павел е преживявал в същият този момент, за да я прокламира и на останалите. Един истински страдащ в болка хич не му е до радост и последното, което би писал е за радост. Много хора които са изгаряни живи за Христос, се е виждало как докато горят не усещат никаква болка а пеят с усмивки на уста докато горят. Защо не позволява Бог да ни боли? - ами зяащото Исус Го боля за нас! И това е вседостатъчно за да сме избавени от болката. Беден стана за да се обогатим ние, стана грях за да станем праведни, умря за да не вкусим смърт до века а да живеем, нищо че телесно умираме, пак съзнанието ни свмърт не вкусва. Исус беше наранен за да сме здрави. Беше раздробен за да сме цялостни. Ако и ние трябва да минаваме през което и Той, то тогава значи е бил недостатъчен. Тези бедняшки доктрини и сиромашки учения както ги нарича павел, имат за цел да сломяват вярата на хората в Истината за това какво Исус стана за тях и да си останат в старото положение на бедност, болести, страдание и болка. Ало, Исус пострада истински и съвършенно за нас, Той понесе цялото страдание, Исая казва "Той понесе печалта ни", така че ние неможем да бъдем страдалците, за нас Бог е определил ПОБЕДОНОСНО ШЕСТВИЕ, както подобава на царе и свещенници. Исус е победителят, а ние манифестираме тази победа. Това трябва да се казва на хората, а не колко важна била болката за тях...Истинската блага вест е, че Исус понесе болката на Кръста, за да не се налага хората да я понесат индивидуално и самопоединично. И това влиза във сила когато се повярват тези неща. Но тези фалшиви доктрини и сиромашки учения удрят хората точно във вярата и ги объркват и когато те са вече съмняващи се, резултатите от делото на Кръста немогат да бъдат приложени в техният живот. Фалша винаги удря във вярата а вярата е КОНЦЕПЦИЯ. Ако имаш погрешната концепция, логично ще имаш и съответните плодове в живота си. Дали някой бил злоупотребил или бил сребролюбец е съвсем отделен въпрос и по абсолютно никакъв начин НЕ ПРОМЕНЯ Новозаветната концепция. Дори самият Исус каза за фарисеите: "На Моисеевото седалище седят книжниците и фарисеите; затова всичко що ви заръчат, правете и пазете, но според делата им не постъпвайте; понеже говорят, а не вършат..", което означава, че дори и фарисеите са говорили правилната концепция, защото Бог се е погрижил на този Моисеев амвон да не може да бъде казано друго!. Друго-яче Исус щеше да каже: "Стойте далеч от тях, и въобще не се вясвайте около тях защото говорят лъжа." А именно хора, които странят са такива, които имат за цел да вкарат малко по "друга" различна фалшива концепция. Отделят се и отстрани започват на своя глава според собствените си разбирания и страсти да разпространяват разни идеи и концепции за Бога, които не идват нито от "Моисеевото седалище", нито от Новия Завет. На такива хора не трябва да се вярва.
Гордият човек е чувствителен, той не може да бъде унижаван. Той е и състрадателен, готов и способен да помогне винаги. А горделивият е без сърце. Той е егоист, мисли само за себе си, безсъвестно може да те отмине или стъпче, или обиди...
И мисля, че между гордост и горделивост има голяма разлика.
И коментът ти е два пъти по-дълъг от поста. Да удавиш в плюмка автора и останалите българи. Проклета роля ПРЕДАТЕЛСКА.!!!
Ще ти кажа само няколко думи - библейски, естествено:
- Съразпване
- Има смърт - тя навлезе в света с грехопадението. И втора има даже.
- Светската (ти) мъдрост е далеч от Божията
- Радостта, за която говориш, е ПОСРЕД неприятности, страдания, гонения, затвор, болести и загуби. Това е доволната Господна благодат. Да се търси и гледа Господ и Небето, бъдния живот, който е по-ценен от клатковремения тук.
Добре те е чукнал по надменността КрумБелосвет. Ама няма да се замислиш. Едно си баба знае, едно си баба бае... Благоденствие. Понякога се чудя, ако Господ те постави в крайно лишение, дали защото не те благославя, няма да се отречеш от Него...
Но ми се струва, че всички тези думи, както и синонимите им, в крайна сметка, ако се проследят, стигат до един общ корен, макар и с различни разклонения. И коренът е Гордост. Онази, тръгнала от Небесата с Луцифер. Минала през милиарди човешки съдби, през цялата човешка история, включително през християнството и отделния християнин, и живееща и в нас. Къде на по-малки болестотворни емоции, мисли, навици, предразсъдъци..., къде избуяла до цели части на личността, даващи израз в отношение към други и в поведението на някои хора.
Гордостта е присъща за егото. А егото е противно на Господ, защото е заинтригувано единствено от себе си, от своите интереси и предпочитания, и не може да се жертва. То е всепоглъщащо и изискващо. Нещо, обратно на вярата и любовта.
Но темата е огромна, и има много, много завои и нюанси.
Благодаря ти за включването, мила, за мен бе много интересно! :)
За конфронтацията спрямо мнението ти си прав. Просто не търпя изкривявания на Словото и невярно представяне на Бог, като нещо, което Той не е. Но от Него ти е свободата да вярваш каквото си искаш. С последствията от това. Както и аз.
Защото Бог не е Людмила, ама, слава Нему, и Николай не е ;)
ПП: И стига ми разводнява темите с коментари, де
ПП 2: Леле!, омаловажил си саможертвата на онези, които не са се отказали от вярата си в Христос, отдавайки затова живота си и умирайки мъчително?! Какво - и Стефан, Яков, Петър, Павел и всички мъченици от първите апостоли насетне, до ден днешен, и днес включително, знайни и незнайни, убити за Христос, не ги е боляло, тоест - сигурно ги е гъделичкало приятно даже, така ли? Бе ти...
Слушай! - моля те, не ми пиши в блога повече. Моля!
Болно ми е, че са те хранили с лоша храна духовните източници, на които си се осланяла. Трябва да стартираш наново, да се очистиш от всичкия този квас и наистина да преживееш драматична среща с Бога, след която нищо от нещата, които сега говориш няма да остане. Също така и никога повече няма да си хейтър на просперитета.
"Болно ми е, че са те хранили с лоша храна духовните източници,...Трябва да стартираш наново, да се очистиш от всичкия този квас и наистина да преживееш драматична среща с Бога," - Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и после...
Хайде пак си връщам модерацията. Ти от дума не отбираш. Аз пък нямам излишно време, а и не искам да занимаваш и други хора.
Ами всичко е черно на бяло, изтипосано, и моите думи, и твоите.
И се вижда каквото се вижда ;)
ПП: Представих си как фарисеите държаха по камък в лявата и дясната си ръка, които да хвърлят върху Стефан, за да го убият, а с третата и четвъртата ръка си запушваха ушите. Ъхъ. Е такава ти е логиката по принцип. Невероятни гледки разкриваш. На Бог. На вярата. Че и на любовта даже.
Офф
"Бог шепне в радостите ни, говори в съвестта ни, но крещи в болките ни.
Болката е "мегафонът", с който Той събужда оглушалия за Него свят."
Доказано болката се помни дълго, оставяйки дълбоки следи в човешкото съзнание. Едва ли е случайно. И докато човек е способен да я чувства - е истински жив.
Няма и нищо случайно, че проказата (която всъщност разрушава периферната нервна система, правеща възможно протичането на сигнали, като болката, така че при нараняване на тялото да се реагира с изцелението и защитата му) е била една от най-кошмарните болести в древността. Днес се шири душевната и духовната проказа. И милиарди човешки същества, наранени и търсещи, вървят, всеки, понесъл кръста си, болката си, в този свят. И тази болка ги прави способни да чувстват и съчувстват. Отделно тя възпрепятства гордостта и самонадеяността да поробят личността, защото веднага сигнализира - Виж, тук имаш един малък проблем, една гноясала раничка, не си съвършен, нито недосегаем, отдели се, погледни в себе си, чуй своя Бог, помогни на съседа си, който също страда... И т.н. :)
Навярно едно от най-важните следствия на болката е споделянето, подкрепата и взаимопомощта. Любовта към ближния. Състраданието е не по-малко велика тема. И все по-рядко проявяваща се май.
Бездна призовава бездна, миличка :) И бива чута и разбрана. Единосъщна.
Нека светлината продължава да грее и в най-дълбокото ти!
Прегръщам те.
Отделяне и раздяла, омърсяване и нездраве, самота и предателство, загуба, празнота, неразбиране, отхвърляне, пропуск, падане, слабост, пороци, деградация, невъзможност, безизходност, разстояние, злото (досегнало те).............
Безлюбовие.
И идването на болката. За да напомни. Даже да прикове вниманието на истински важното. За да подтикне към спасение. И към Него.
Запътили сме се към благоденствие. Крайната цел и дестинация е липса на всякакъв вид болка. Вечност без болка. Болката е нещо непотребно и напълно ненужно, което Бог ще изхвърли завинаги от битието ни. Исус пострада, за да не ни боли нас.
Запътили сме се към благоденствие. Крайната цел и дестинация е липса на всякакъв вид болка. Вечност без болка. Болката е нещо непотребно и напълно ненужно, което Бог ще изхвърли завинаги от битието ни. Исус пострада, за да не ни боли нас.
Това е за бъдния живот. За този в плът, тук, сме съразпнати с Христос, и всяка стъпка ни е избор. Избор, съдържащ двете крайности - добро и зло, правилно и неправилно. Можем и да грешим. И имаме изпитания и изпити. И провали и падания, не само победи и преуспяване.
Господ пострада, за да ни изкупи за Вечността. Умря, за да ни роди за Себе Си и за Живот в Него.
Навсякъде в Словото Господ ни казва да не се боим, тъкмо не защото не съществува повече никаква опасност, а защото Той винаги е с нас и ни дава силата Си. Давид казва в Псалмите, че ще имаме битки, че ще се случва да преминаване през долината на смъртната сянка/на плача, че ще бъдем измъквани от дълбоки води/потапяни, че ще попадаме в трудности и да не се предаваме, да не Го предаваме.
Не криви Писанията. Не е безнаказано.
Да си влюбен в Бог е и най-лесното и най-трудното нещо, едновременно. Както и Бог да обича, всъщност да е въз_любил човека. Лесно би бил обичан някой, който само ти дава и те благославя, нали? Само че въпросът не е да е лесно, а да е истински. Любовта е пълна с истина. И огън. В нея, както Е и Самият Господ, има всичко - Алфа и Омега, наред с всичко помежду тях ;)
Мога да се разделя или да отделя от себе си само някой, с когото преди това съм била свързана, така че...
16.07.2018 15:10
Виждаш ли, има ниво при което робът си отнема доброволно правото на избор! За да бъде подпечатан този акт, ухото му бива промушено на вратата, и от този момент нататък НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД а той остава ЗАВИНАГИ безвъзвратно роб в домът на господарят си. Допреди промушването на ухото си, той може да прави избори, но след това - край! Този роб символизира истинският християнин, който обича господарят си Исус Христос, понеже му е добре при Него, и промушването на ухото е духовното обрязване не с ръка сторено, както казва Павел, също и запечатването със Святия Дух, с което СЕ ОТКАЗВА от правото си на избор да напуска Господарят си Исус Христос. Който живее по системата на свободният избор, все още не му е "промушено ухото", пази се някак си, дърпа се, не е направил тази необратима крачка. Такива "християни" винаги са под въпрос, понеже днеска ги има, след време гледаш отрекли са се от Христос. Истинската Невяста Христова е робът с промушеното ухо, който остава завинаги в домът на господарят си. Защо ухото? - ами защото духовното ухо бива обрязано и заменено с ново, която вече чува и разпознава Божият глас и Божието слово. Не случайно един от тия, които бяха с Исус отряза ухото на слугата на първосвещенника.
Четено по диагонал от мен. Казах ти - няма да чета цели фермани коментари, и без това кажи-речи знам какво пишеш.
И, странно, но в Словото съм срещала за обрязване на сърцето в НЗ. Ти нали СЗ го отричаш като остарял, сега пък цитат от Второзаконие. Хехе Чак за духовно ухо... А може би защото ухото се вижда и показва лесно. Че така ако тръгнем, и до стандартното обрязване може да го докараш :))
А, стигна до слугуването и робството. Сиреч - срещу евангелието на просперитета ;)
Избирателно в твоя случай, ама... може и да проумееш, Бог знае.
Темата е изчерпана.
2. Мултилинеарна Библия с множество преводи, възможност за добавяне на бележки и куп благинки
3. Християнски ресурси (на руски)
4. Речник на Стронг - цялото Писание (на руски)
5. Филмът, променящ гледната точка на "180 градуса"
6. kolibka.com - филмите, които ме ориентират и образоват
7. Още за изучаване на Словото
8. От пиле мляко
9. Християнска литература, много, на руски език
10. Предание.ру
11. Огромна библиотека (руски език)
12. Линк към Православна енциклопедия (руски език)
13. Патристика (български език) Rado76-блог
14. Православно помагало - книги на български
15. Богословие - материали на български език
16. Тълкуване на Библията - Стар и Нов Завет от Лопухин (на руски език)
17. Пермакултура - Божият начин
18. Още ресурси за изучаване на Писанията (на руски език). Библията на иврит. Есхатология, тълкувания, препратки
19. Тора и изследване (на руски език)
20. Тора и коментари, библиотека (на руски език)
21. Иврит
22. Наследството от избрания народ за всички ни (Толдот.ру)
23. ! Мултипреводна Библия само през Windows
24. Тора с различни коментари, руски
25. Другият ми блог
26. Лекции ПИК и проповеди