Обичам да плача. Или не.
Още не знам как да завъртам кранчетата в очите.

„Бях се зарекъл да не пиша по политически теми. Нито да превръщам гяурите във васали. Но последната книга за Хари Потър ме убеди в обратното.„
Лала Шахин (турски военачалник от 14-ти век, превзел България)
 

Направо, както би искала,
В целта
Без никакви уговорки.

Apropos, за историята, нашата, моята с теб,
За цялата ни душа.
Извряла, неподозирано

Малко след полунощ едно такси отминава
С незапалени фарове.
Някакъв хечбек с хроно-съдба, в магистрала.

 
Бяла и нежна.
Възможно е да извира от теб.

Хубава си, като Луната,
С голи, растящи коси,
Сплетени в несъществени плитки

Жадувам те.
Защо и пак, или едва
Избягвам улиците

Довечера ще се видим, в урната на
Бога или Сатаната,
Под одървените звезди

 
Разхвърляй малко мечти
В горещата за твоите ласки

Разтягай ме бавно,
Може би нежно,
До мисълта

Ти си със сламена шапка
Нахлупена ниско
Над големите ти очи.