Вечността е нищожна изрезка.
А ние имаме само четири ръце.

 
Не съм я срещал. Тя само ме поощрява,
с вдървената си беседка.

 
Гласовете ласкаят за жажда.
Неуверени се продрезгват.

Четири колела, най-много пет.
Толкова се събират в куплет.
Хората (каква мръсна дума) предпочитат оглозгани форми,

 
Минава през всеки куплет
През всичката пръст,

It all comes to a point
When we change hands.
We explore